Нека си спомним за храбрите българи, борили се за свободата на отечеството ни
Отбелязваме 145 години от Освобождението на България от османско иго! От 1991 година 3 март е националният празник на страната ни.
На този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г.
Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица” в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II.
Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. След обявяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите власти започват преговори за създаване на Балканска федерация. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и повече не се отбелязва.
След постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието. След промените от 1989 година, Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекс на труда, като денят е обявен отново за официален празник, като става вече и национален празник на Република България.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството.
Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България войници от Руската империя (от териториите на днешната Руска федерация, Финландия, Украйна, Беларус и Полша), както и от тогавашното Княжество Румъния.
Въпреки участието на Сръбскитe въоръжени сили, поради предявените шовинистични претенции към български територии и последвалата Сръбско-българска война, техният принос обикновено не се споменава.
В такъв ден няма как да не си спомним за храбрите българи, борили се за свободата на отечеството ни.
- Васил Левски – една от най-арките личности в освободителното движение. Неговият висш идеал:
България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Той е не само революционер, но също идеолог, организатор на българската национална революция.
Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО)
- Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев.
Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение. Никога не ще бъде забравен той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.
В навечерието на Априлското въстание удивителните качества на Бенковски се проявяват още по-категорично.
След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.
След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците.
При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Бенковски е убит от турските куршуми.
