Хората не могат да живеят вечно, но ние дори не сме се приближили до границата на очакваната продължителност на живота
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да удължат живота си колкото е възможно повече. Опитвали сме замразяване, гладуване и различни билкови средства.
Напоследък милиардери като Лари Пейдж, Марк Зукърбърг и Джеф Безос инвестираха огромни суми в биотехнологични компании като Altos Labs, Juvenescence и Unity Biotechnology, които имат за цел да постигнат дълголетие чрез подмладяване на клетките и предотвратяване на заболяванията.
Досега най-дългата регистрирана продължителност на човешкия живот е 122 години. Но това може би е сам долната граница на възможностите ни.
Границата на човешката продължителност на живота може да е 150 години
Дори да живеете в среда без болести и опасности, тялото ви все пак ще се изтощи, изпомпвайки кръв, смилайки храната и изпълнявайки всички функции, необходими за оцеляването.
Колкото повече остарявате, толкова по-дълго време е необходимо на тялото ви да се „възстанови“ от това износване, тъй като стареенето е заложено в нашите клетки и ДНК. Всичко това означава, че тъканите ви постепенно губят способността си да се възстановяват, което може да доведе до заболявания и неправилно функциониране.
Според едно проучване времето за възстановяване на човешкия организъм се удвоява на всеки 15 години – така че синина, която на 40-годишна възраст е зараствала за седмица, на 55-годишна възраст може да зарасне за две седмици. В крайна сметка човешкото тяло губи цялата си устойчивост и каквито и кости или тъкани да се счупят или влошат, те такива и си остават. Когато твърде много части на тялото излязат от строя, човекът умира.
Изследователите често не са съгласни с максималната граница за това събитие. Някои предлагат 115 години, а други – 130 години. Едно скорошно проучване, в което са анализирани повече от половин милион души в САЩ и Великобритания, установи, че човек губи жизнената си сила някъде между 120 и 150 години.
Възниква въпросът: какво би станало, ако можехме да забавим това износване или, още по-добре, напълно да го предотвратим? Някои експерти твърдят, че с напредъка на медицината средната продължителност на човешкия живот няма да има естествена граница.
Нека разгледаме остаряването на клетъчно ниво, да разберем какво ни пречи да живеем по-дълго и как изследователските екипи се опитват да разберат и евентуално да обърнат процеса на остаряването.
Клетъчното остаряване е една от най-изследваните теми на стареенето
Клетъчното остаряване е процес, при който клетката спира да се възпроизвежда, но не умира.
Когато това се случи, някои стареещи клетки се превръщат в деструктивни „зомбита“, които се носят наоколо и отделят възпалителни химически вещества, които увреждат здравите клетки, включително стволовите клетки – „възстановителите“ на тялото, които помагат за заместването на увредените или разрушените тъкани.
Но не всички стареещи клетки са „лоши“.
Някои стареещи клетки отделят химически вещества, които помагат за възстановяването на раните, казва Пол Робинс, заместник-директор на Института за стареене и метаболитна биология и на Групата за медицински открития в областта на биологията на стареенето към Университета в Минесота.
Компании като Life Biosciences и Unity Biotechnology вече разработват лекарства, наречени сенолитици, които задържат и унищожават само „лошите“ стареещи клетки в тялото. Някои експериментални лекарства могат дори да предотвратят стареенето на клетките.
Но все още никой не е измислил как да предотврати или унищожи изцяло вредните стареещи клетки.
Според Робинс на 60-годишна възраст за човешкия организъм, особено за имунната система, става все по-трудно да изчиства вредните стареещи клетки от тялото, което може да доведе до тяхното натрупване, причиняващо увреждане и разрушаване на тъканите.
Една от основните причини за клетъчното стареене е увреждането на ДНК, което стимулира развитието на друга област на изследване, за която през 2009 г. беше присъдена Нобелова награда: теломерите.
Теломерите помагат за определяне на биологичната възраст
Някои учени твърдят, че биологичната възраст – възрастта на клетките и тъканите – е по-добър показател за очакваната продължителност на живота, отколкото хронологичната възраст, или колко години сте живели.
Обичаен начин за оценка на биологичната възраст е измерването на теломерите в някои имунни клетки.
Теломерите са нещо като защитни капачки в края на ДНК. Те са съставени от молекули, наречени базови двойки. С напредването на възрастта тези базови двойки изчезват, което води до скъсяване на теломерите. А по-късите теломери правят ДНК по-уязвима към уврежданията и към последиците от стареенето.
Когато се раждаме, теломерите в някои имунни клетки, като например белите кръвни телца, могат да имат между 7000 и 11 600 базови двойки. След като този размер намалее до 5000 базови двойки, съществува висок риск от смърт, показва едно скорошно проучване.
Други проучвания обаче показват, че при някои хора, които доживяват до 100 години, теломерите точно обратното – удължават се и не се скъсяват с всяка изминала година. Това накара някои учени да търсят начини да имитират процеса на възстановяване на теломерите при по-младите хора.
Така например клиниката в Авив провежда проучване, в което изследва реакцията на 35 възрастни хора към хипербарна кислородна терапия, при която човек си почива в камера с високо въздушно налягане и нива на кислород. Те успели да увеличат дължината на теломерите в белите кръвни клетки на участниците след 30 ежедневни сеанса.
Но повечето теломери спрели да нарастват след 30-ия сеанс и учените все още не знаят колко дълго може да продължи ефектът от лечението
Метилирането на ДНК е свързано с няколко свързани с възрастта заболявания
Друг фактор, допринасящ за увреждането на ДНК и клетъчното стареене, е метилирането на ДНК – когато молекулите, наречени метилови групи, се прикрепят към определени части на гените, за да контролират тяхното поведение.
В зависимост от местоположението си метиловите групи могат да блокират активирането на гените или да повишат активността им, когато е необходимо. Като цяло метилирането на ДНК намалява с възрастта, което може да доведе до активиране на неправилни гени.
Проучванията свързват намаленото метилиране с няколко възрастови заболявания, включително болестта на Алцхаймер, сърдечносъдовите заболявания и рака, въпреки че си струва да се отбележи, че не всички промени в метилирането са лоши.
Подобно на теломерите, метилирането на ДНК е друг начин, по който учените могат да измерят биологичната възраст, за да прогнозират продължителността на живота. Например, може да сте навършили 55 години, но след години пушене клетките ви да имат нива на метилиране, които обикновено се наблюдават при 60-годишните, което потенциално да съкрати продължителността на вашия живот.
Традиционно за тестовете за ДНК метилирането се използва кръв, но компании като Elysium Health и изследователски проекти като GrimAge наскоро разработиха и тестове чрез слюнка.
Проучването показва, че хората, чието метилиране е с поне 5 години по-старо от хронологичната им възраст, са с 16% по-висок риск от смъртност, което означава, че има по-голяма вероятност да умрат по някаква причина, в сравнение с техните връстници.
Митохондриите и свободните радикали са сред най-големите пречки пред дълголетието
И накрая, но не на последно място, един от най-големите ограничители на продължителността на човешкия живот са миниатюрните митохондрии в нашите клетки с форма на бобче. Тези микроскопични структури произвеждат по-голямата част от енергията на клетката, която е жизненоважна за оцеляването, но също така създават странични продукти, наречени свободни радикали.
Свободните радикали по същество са нестабилни атоми, които се разпадат и увреждат части от клетката, което води до увреждания, наречени оксидативен стрес. С течение на времето оксидативният стрес се натрупва, като причинява свързани с възрастта заболявания като Паркинсон, Алцхаймер и рак.
Биотехнологични компании като Altos Labs работят върху начин за предотвратяване на тези заболявания чрез подмладяване на клетките и възстановяване на щетите, които оксидативният стрес може да причини. Компанията се надява, че като върне клетките към по-здравословно и по-младо състояние, ще може да увеличи продължителността на живота.
Не съществува едно-единствено решение в търсенето на дълголетието
За всеки механизъм, допринасящ за стареенето, има групи от хора, които работят, за да разберат и може би да обърнат тези процеси.
Но е важно да се отбележи, че пъзелът на стареенето няма едно-единствено решение.
„Всички тези неща, които се случват при стареенето, са свързани“, казва Робинс.
Така например скъсяването на теломерите може да доведе до увреждане на ДНК, което от своя страна нарушава работата на митохондриите. Свободните радикали от митохондриите на свой ред могат да увредят още повече теломерите и ДНК. Всички тези процеси взаимно си влияят.
Нито един от механизмите на стареене не е по-важен от останалите. Ето защо всички изследвания в областта на борбата със стареенето, независимо колко нишови са, представляват част от общата цел на човечеството: да останем живи възможно най-дълго.
