Хората с висок IQ по-бързо решават простичките задачи, но по-бавно се справят със сложните проблеми в сравнение с хората с по-нисък IQ
Учени от Берлин и Барселона създадоха компютърни модели на мозъците на 650 участници и откриха интересна закономерност.
Изследователи от Берлин и Барселона са установили, че хората с висок коефициент на интелигентност решават по-бързо простите задачи, но по-бавно решават сложните проблеми, отколкото хората с нисък коефициент на интелигентност. Те са използвали персонализирани компютърни модели на мозъците на 650 участници в проекта Human Connectome Project.
Според проф. Петра Ритер, ръководител на Лабораторията за симулация на мозъка в Института за здравеопазване „Шарите“ в Берлин (BIH), те са искали да разберат как работят процесите на вземане на решения в мозъка и защо различните хора вземат различни решения.
За създаването на модели на мозъка учените са използвали данните от ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) и математически модели, основани на теоретичните познания за биологичните процеси. Оказа се, че виртуалните мозъци се държат по същия начин като биологичните си аналози: те съответстват на интелектуалните способности и скоростта на реакциите на своите носители.
Интересно е, че „бавните“ мозъци и при хората, и при моделите са по-синхронизирани, т.е. работят в един и същи ритъм. Това е дало възможност на невронните вериги във фронталния лоб да забавят решенията по-дълго от мозъците, които са били по-малко координирани.
В моделите се наблюдава т.нар. конкурентен избор между различните невронни групи, участващи в решението. Печелят групите, които имат най-много доказателства. В случай на сложни решения обаче тези доказателства често не са били достатъчно ясни за бърз подбор, което е принуждавало невронните групи да „прибързват със заключенията“.
„Синхронизацията, т.е. формирането на функционалните мрежи в мозъка, променя свойствата на работната памет и способността за „издържане“ на дълги периоди без вземане на решение“, обяснява Михаел Ширнер, водещ автор на научната работа и научен сътрудник в лабораторията на Ритър.
При по-сложни задачи е необходимо да запазите предишния си напредък и прогрес в работната памет, докато проучвате и други решения и след това ги интегрирате помежду им. Това събиране на доказателства за дадено решение понякога отнема повече време, но също така води до по-добри резултати.
Това изследване може да има важни последици за разбирането на функционирането на мозъка и възможните приложения при лечението на невродегенеративни заболявания като деменцията и болестта на Паркинсон.
„Симулационната технология, използвана в това проучване, е много напреднала и може да се използва за подобряване на персонализираното планиране на хирургични и лекарствени интервенции, както и на терапевтична мозъчна стимулация“, казва Ритър.
„Така например лекарят вече може да използва компютърна симулация, за да прецени коя интервенция или медикамент биха били най-подходящи за конкретен пациент и биха имали по-малко странични ефекти“.
