Skip links

Как така през изтеклите няколко години цената на телевизорите падна с 97%

Може би не сте забелязали, но напоследък нещо не е наред с телевизорите.

Преди тридесет години телевизорът бе почти луксозна вещ. И то не само в държавите от бившия Съветски съюз. Дори в Америка те бяха цветни и лампови и се продаваха за минимум 800 щатски долара (това е около 2500 щатски долара днес, коригирани в съответствие с инфлацията). Семействата използваха един и същ телевизор поколения наред. Много от тях го съхраняваха по-дълго от автомобила.

Но сега с телевизорите се случва нещо много интересно. Подобно на много други устройства, през последните десетилетия те станаха много по-добри и технологично по-напреднали. Но докато, да речем, новите автомобили струват приблизително толкова, колкото и преди 10 години, а новите смартфони дори поскъпват, телевизорите са станали с порядък (!) по-евтини. Това изглежда противоречи на елементарната логика.

Така например в списъка с най-добрите телевизори за 2012 г. на сайта Reviewed.com се препоръчват няколко 51-инчови плазмени телевизора с резолюция 1080p за 2199 долара, което е доста бюджетна опция. А сега само за секунди онлайн можете да намерите 55-инчов телевизор с много по-висока 4K резолюция за 350 долара – на същите сайтове на BestBuy или Target. Има дори варианти за 249 долара, при това с „отстъпки“. Извинявайте, но това е по-евтино от някои от по-новите слушалки или смарт часовници.

Един още по-радикален пример: 85-инчовите 4K дисплеи, които през 2013 г. струваха около 40 000 долара (да, четиридесет хиляди долара, по-скъпо от автомобил). Сега те се продават в американските вериги на „преференциални цени“ за 1300 долара. Тридесет пъти по-евтино! Въпреки че изглежда, че материалите в тях не са станали по-евтини през тези десет години… За какво става дума?

Най-евтината стока на века

В много държави всички данни за цените и продажбите се запазват и се водят статистики. Да вземем например тази „графика на века“ от Американския институт за предприемачество. Те всяка година проверяват динамиката на реалните цени на различните стоки и услуги. От 2000 г. насам цените на повечето стоки, като например храните и лекарствата, са се увеличили с 80 до 200 процента. Което е логично. Но в същото време телевизорите са поевтинели с 97 процента! Това е много повече от всеки друг продукт в света, при това със огромна разлика.

Защо сега са толкова по-евтини? Дори двадесет до тридесет пъти повече в сравнение с преди десет години!

На пръв поглед това изглежда нелогично. Сега потребителят има избор: да си купи малък 11-инчов iPad Pro за 800 долара и след това да го използва, за да гледа YouTube или Netflix в леглото. Или да плати по-малко – и да се сдобие с огромен 70-инчов 4K телевизор, който е 40 пъти по-голям и струва също толкова. И също така да гледа Netflix или YouTube от него. Този телевизор също има браузър, игри, магазин за приложения, достъп до интернет и почти всички функции на стандартния таблет. Само че екранът му е 40 пъти по-голям и струва по-малко.

Нима сега в телевизорите се използват по-малко материали? На теория не: същите платки, големият LED панел, захранването, корпусът. Разбира се, тук могат да се използват малко по-обемни компоненти в сравнение с въпросния iPad, но все пак физически се нуждаете от много повече материал. А колко се изразходва за производството на такъв огромен предмет, за внимателното му транспортиране, съхранение и доставка до клиента…

Каква според вас може да е причината за толкова ниските цени?

Първата причина си ти

Едно от основните подобрения през последните години е просто едно голямо парче стъкло. Телевизионните панели вече се изрязват от много голямо плоско парче стъкло, наречено “ mother glass“. Тези парчета са огромни, около 3,3х3 метра, и производителите са се научили много по-ефективно да режат това голямо парче на отделни екрани. Преди десет години имаше много отпадъци, но сега от едно и също необработено стъкло се произвеждат повече телевизионни екрани. Другите компоненти също се произвеждат по-бързо и с по-нисък процент на бракуваните изделия. Тези (и други подобни) подобрения могат да се разглеждат като закона на Мур за телевизорите. С течение на времето компаниите, произвеждащи компоненти, са подобрили производствения процес, което е довело до забележимо намаляване на разходите.

Разбира се, тези подобрения се отнасят за повечето съврeменни устройства. Но пазарът на телевизори има още един фактор, който го отличава от останалите: огромната конкуренция. За разлика от пазара на смартфони, който е доминиран от няколко големи компании, ниските цени на дисплеите позволяват на повече производители, включително на стартиращи компании, да навлязат на пазара за телевизори. Те просто трябва да купят дисплей, да сглобят корпуса и да изтеглят софтуера за стрийминг.

През последните пет години новите компании като TCL и Hisense отнеха голям дял от пазара на по-утвърдени марки като LG и Sony, принуждавайки ги да намалят цените (Hisense вече е вторият по големина производител в света по отношение на продадените телевизори след Samsung). На този пазар редовно се появяват нови компании, тъй като те не се нуждаят от най-напредналите технологии: гъвкави екрани, сензорни дисплеи и 8nm технологични процеси. Ожесточената конкуренция принуждава всички да намалят маржовете си. Няма как да стане възможно да се печели по 600 долара на смартфон, както прави Apple.

Разбира се, има една тайна. И тя е основният фактор за понижаването на цените на телевизорите. Тя се състои в това, че търговията със смарт устройства набира обороти. Няма как да не забележим, че телевизорите започнаха да поевтиняват с ръста на популярността на сравнително новите смарт телевизори.

Когато гледате телевизия, телевизорът всъщност гледа вас. Той следи какво правите и какво харесвате, проследява навиците ви, а производителят печели солидно от събраните данни. Телевизорът работи като уеб сайт, наблюдаващ потребителя, който влиза в него. Въпросният хипотетичен уеб сайт е уникален по свой собствен начин и затова е още по-ценен.

Най-разпространената медийна платформа, Roku, е вградена в телевизорите на компании като TCL, Hisense, Philips и RCA. Но има много такива операционни системи: има Google TV, която Sony, наред с други, използва, а LG и Samsung имат свои собствени разработки. Всички те приличат на социални мрежи или услуги за електронна поща, тъй като ни предоставят своите безплатни услуги в замяна на това, че следят какво правим с тях и от какво се интересуваме. След това те продават тази информация на рекламодатели, застрахователи, банки или на всякакви други компании, които са готови да платят за нея.

Това е нов и много добър източник на приходи, който само преди 10-15 години не съществуваше.

Всички знаят за тази „тайна“. Компаниите за проследяване на данни като Inscape и Samba гордо се хвалят директно на своите уеб сайтовете си с производителите на телевизори, с които работят, и данните, които събират.

Ето как става така, че за телевизорите (или по-скоро за вградените в тях платформи) е важно да натрупат голяма потребителска база. Сега те работят като стартиращи предприятия, инвестирайки в това да привлекат възможно най-много хора към своята платформа. Дори ако един телевизор се продава на загуба, с течение на времето тази разлика може да бъде компенсирана.

Да работиш на загуба

Телевизионните компании наричат тази схема „монетизация след покупката„. Те продават телевизорите на цена, близка до себестойността им, и след това печелят пари от тях в дългосрочен план, като споделят данни за това какво гледат хората. Интерфейсът често продава и реклама. Roku например показва телевизионно предаване или определен поток в дясната част на началния екран – това са платени реклами, за които плащат доставчиците на това съдържание. Roku също така има свой собствен Roku Channel, който е винаги достъпен на телевизорите с тяхната смарт платформа и който също редовно показва реклама, закупена от самата Roku.

Всичко това носи много пари. Така например през 2021 г. Roku, според техния доклад, е спечелила 2,7 млрд. долара. И 83% от тях идват от това, което те наричат „приходи от платформите“. Тоест от продажбата на данни и реклами, които се показват в интерфейса. И Roku не е единствената компания, която предлага такъв софтуер: Google, Amazon, LG и Samsung имат свои собствени операционни системи за Smart TV с подобен модел на приходи. Всичко това е пазар за десетки милиарди долари.

Каквото и да гледате на своя смарт телевизор, алгоритмите проследяват навиците ви. След това тези данни влияят на рекламите, които виждате на телевизора си. А ако свържете профила си в Google към Smart TV платформата за по-голямо удобство, това ще се отрази и на рекламите, които виждате, когато сърфирате на компютъра или на своя смартфон.

В известен смисъл сегашният ви телевизор не се различава от хрониката в Instagram или от препоръките в TickTock. И тук на преден план са алгоритмите, които също следят вашите предпочитания.

Е, поне в случая с телевизорите получаваме намаление на цената им. Дали?

Поумняващите устройства

В днешно време всичко може да събира данни: термостатът, електрическата крушка, кафемашината, звънецът на вратата, климатикът или хладилникът. И всъщност те генерират значително повече данни, отколкото си мислите. И огромен брой хора биха могли да получат достъп до тези данни, стига да поискат.

Например, вече има хора, които работят в областта на криминалистиката на интернет на нещата. Това е отделна професия: те по същество хакват устройствата, за да открият в тях следи от престъпления. Устройствата за интелигентния дом все по-често стават част от съдебни дела. Те пазят тайни, които може да са невидими с просто око и които престъпниците често забравят да премахнат. Информацията за това кога някой е изгасил осветлението, направил е кафе или е включил телевизора може да изиграе ключова роля в разследването.

Да вземем например един обикновен модерен хладилник на Samsung. Лабораторията VTO Labs, една от лабораториите за цифрова криминалистика в САЩ, установи с тестове колко информация съхранява един интелигентен хладилник за своите собственици. Те взеха обикновен хладилник – и откриха информация за Bluetooth устройствата, които са минали в близост до него, данни за потребителските акаунти на Samsung (имейл адреси, пароли, дата на влизане), данни за температурата и геолокацията, както и статистически данни за почасовото използване на енергия. Стана им известно кой живее там (имена, адреси), кой минава наблизо, колко често хората са вкъщи и какви други уреди използват често.

За отделните потребители това се превръща в кошмар. Загубата на последните остатъци от неприкосновеността на личния живот. Но всички тези данни са много ценни за брокерите и стават част от една нова индустрия. Да речем, че има легло, което следи съня и сърдечния ви ритъм, брокерите могат да комбинират тази информация с друга информация (например от хладилника или фитнес тракера) и да я продадат на застрахователна компания. Която ще разбере кои от нейните клиенти имат повече здравословни проблеми, кой спи по-зле, кой има апнея, кой има предсърдно мъждене в съня си. Това ще й спести милиарди долари, като не предостави застраховка живот на хората, които може да изглеждат здрави, но всъщност едва дишат през нощта.

Колкото повече нови технологии навлизат в живота ни, колкото повече данни събират устройствата за нас – толкова повече губим възможността да контролираме къде отиват, къде се натрупват, кой ги получава и какво прави с тях. Но именно това понякога прави устройствата ни (значително) по-евтини. Дори ако понякога ние самите не го осъзнаваме.

Дали си струва всичко това и дали не е време да направим нещо по въпроса?


source

This website uses cookies to improve your web experience.
Начало