Милиардерът предприемач Илън Мъск е известен със своите футуристични и иновативни идеи. Едно от последните му твърдения е, че хората вече са киборги. В момента това твърдение се радва на голямо внимание и много хора искат да знаят какво е имал предвид Мъск, когато заявил „Ние вече сме киборги“. За да разберем какво е имал предвид Мъск, трябва да вникнем в контекста на дискусията преди това твърдение.
Твърдението на Мъск бе в отговор на неотдавнашна публикация в блога на Марк Андерсън, специалист в областта на рисковия капитал. В публикацията в блога Мъск се опита да разсее някои от „страховете и предразсъдъците“ относно ИИ. Той твърди, че ИИ е начин „да направим нещата, за които ни е грижа по-добри“.
Според Мъск хората вече са киборги заради зависимостта си от машините. Той твърди, че всеки от нас има своя „цифрова версия“ на себе си онлайн под формата на имейли, социални медии и други цифрови записи. Той също така посочва, че достъпа който имаме до смартфони и персонални компютри ни дават „свръхспособности“, надхвърлящи възможностите, които са били възможни само преди няколко десетилетия.
Мъск вярва, че следващата стъпка в човешката еволюция е да се слеем с цифровия интелект по симбиотичен начин.
Последиците от твърдението на Мъск
Твърдението на Мъск, че хората вече са киборги, има някои интересни последици. От една страна, то предполага, че границата между хората и машините е много тънка, тъй като хората продължават да разчитат на техниката, става трудно да се отдели това, което е „естествено“, от това, което е „изкуствено“.
Друг извод е, че връзката ни с техниката става все по-интимна. Ние вече не използваме машините само като инструменти, а се интегрираме с тях. Това повдига въпроси за това какво означава да бъдем хора и каква трябва да бъде връзката ни с технологиите.
Бъдещето на киборгите
Визията на Мъск за симбиотичната връзка между хората и машините все още е в сферата на научната фантастика. Въпреки това вече има примери за хора, които използват технологии, за да подобрят способностите си. Например някои хора използват мозъчно-компютърни интерфейси, за да управляват протези на крайници или да общуват с компютри.
Тъй като технологиите продължават да се развиват, вероятно ще видим повече примери за хора, които се превръщат в „киборги“. Това повдига въпроси за етичните проблеми от подобни действия. Трябва ли да позволим на хората да подобряват способностите си отвъд „естественото“? Какви са рисковете от това да станем твърде зависими от технологиите?
