Skip links

Учителите отново са „на топа на устата“

Учители по цял свят се нагърбват с ролята да разясняват на децата опасностите на социалните мрежи и тънкостите в боравенето с генеративни AI (снимка: CC0 Public Domain)

Три години след бума на пандемията учителите по цял свят отново са „на топа на устата“: изправени пред предизвикателството на технологиите. Днес те поемат грижата за дигиталната грамотност на децата в ерата на генеративните AI, когато образователните власти все още нямат стандарти за преподаване по въпросните теми, а частните бизнеси следват интересите си безскрупулно.

Часът на класния в гимназията може би не е обичайното място за обучение на децата относно рисковете на социалните медии, но това не спира Дженифър Розенцвайг. Всяка учебна година десетокласниците от нейния клас в гимназията Скарсдейл в Ню Йорк гледат „Социалната дилема“ – документален филм от 2020 г. за вредите от социалните медии. После учителката обяснява на младежите как компаниите манипулират алгоритмите си, за да направят платформите пристрастяващи. Тя организира и съвместни дискусии за учители и родители, където се дискутират опасностите от социалните мрежи за децата.

Вредите от социалните мрежи

Розенцвайг твърди, че темата е важна и трябва да се обсъжда във всички класове. „Наистина е от значение да дадем на учениците много възможности да говорят, мислят и пишат за това как социалните медии влияят на живота им“, каза тя. „Днешните деца са родени във време, което е сложно, свръхстимулиращо и изискващо време – и ние сме им връчили куп дигитални устройства, без да сме съвсем наясно какъв ефект ще има от това“.

Дамата е една от все по-големия брой преподаватели, които се оказват на „първа линия“ в борбата за промяна на начина, по който учениците използват социалните медии – както в училище, така и у дома. И у нея, както у мнозина други, нарастват опасенията относно въздействието, което онлайн услугите могат да имат върху психичното здраве на тийнейджърите.

На много места по света вече се говори за „големите рискове“ на социалните медии за тийнейджърите. Тук-там експерти препоръчват на политиците да настояват за „учебни програми за цифрова и медийна грамотност в училищата“, които помагат на учениците „да разпознават и управляват онлайн рисковете и да се възстановяват от тях“. Това обхваща класическите случаи на онлайн тормоз и злоупотреби, но също и тихи опасности като „прекомерната употреба на социални медии“.

Опитите на учители да говорят за вредите от социалните медии се случват във времена, когато компаниите за социални медии обещават, на теория, да защитят най-младите си потребители, но го правят доста неохотно. Частният бизнес следва своите неумолими интереси и алгоритмите са безпощадно настроени да подтикват потребителите от всички възрасти да прекарват колкото се може повече време пред екрана.

Дигитална грамотност за безопасност

Там, където учителите осъзнават проблема и се стараят да предприемат нещо, все повече се говори за начините, по които участието на децата в социалните медии се отразява на живота им. Преподавателите разясняват на децата механизми като например ролята на допамина. Показват и обясняват как той подтиква хората да продължават да надзъртат в своите платформи нетърпеливо, търсят харесвания и споделяния, искат още и още.

Училището Ройсмор в САЩ е друг пример за обучение по безопасност в социалните медии. Това се счита за ключова част от цифровата грамотност на учениците. Обучението предлага практически стъпки за справяне с различните опасности, с които могат да се сблъскат децата в социалните медии, от класически тормоз и словесна агресия до секстинг. Особен акцент в програмата е темата как алгоритмите могат да прокарват проблемно съдържание сред младите потребители.

„Много ученици не разбират повечето от тези опасности“, казва Марк Беркман, директор на Организация за безопасност на социалните медии – нова програма, насочена към изграждане на цялостна грамотност за онлайн рисковете за децата в социалните мрежи. „Подрастващите не могат да се защитят от опасностите, ако не знаят какви са“.

„Дигиталната грамотност е нещо повече от просто „не гледайте порнография“ или „стойте настрана от лоши сайтове“, казва Девора Хайтнър, автор на книга за децата и взаимодействието им с дигиталния свят. „Не е толкова просто. Трябва също така децата да разберат как работят алгоритмите, как могат да реагират или какво да правят, когато се чувстват застрашени, как да разпознават нередностите. Трябва да помагаме на децата да разбират всички тези неща”.

Подобна дигитална грамотност е жизненоважна, защото тийнейджърите трябва да се научат как правилно да се държат в онлайн общности и как да се защитят от рисковете там. Това ще е важно за тях не само в училище, но и по-нататък, в реализацията им в професионалния живот.

В гимназията или преди това?

Но дали въпросните обучения в гимназиите не идват твърде късно? Все по-често на проблема се обръща внимание и по-рано, в прогимназиална възраст. Джилиан Фелдман, директор на начално училище „Браверман“ в Лос Анджелис, казва, че училището работи с Организацията за безопасност на социалните медии, за да осигури образователни дискусии за родители на деца в прогимназиален курс, за да им помогне да навигират в социалните платформи.

„Децата при нас са на 12 години, … но вече използват различни платформи с елементи на социални медии, с възможности за чат, публикуване и харесване на неща в игрите“, казва Фелдман. „Нашите дискусии отварят очите на родителите и им помагат да определят по-добри параметри за децата.“

Предизвикателството на генеративните AI

Подобна, но още по-предизвикателна е битката за подходящото образование, когато става дума за генеративните AI – такива като ChatGPT. Те набраха скорост едва в последните няколко месеца и свариха академичния свят тотално неподготвен.

Някои училища забраниха използването на генеративни AI. Други, напротив, насърчават прилагането на AI инструментите от учениците. Мнозина учители казват, че използването на генеративните алгоритми е неизбежно и забраната за използването им не върши никаква работа. Вместо това се оформя мнението, че сега е по-съществено децата да бъдат научени как точно да боравят с подобни инструменти отговорно и ефективно.

На все повече места по света учителите се стремят да въведат ChatGPT в учебния процес по един или друг начин. Всеки преподавател подхожда по свой начин. Някои, например, насърчават децата да създават есета посредством алгоритъма, а после четат и обсъждат в клас как изглежда резултатът от прилагането на генеративния софтуер. Други учители още по-откровено показват на учениците как да впрегнат алгоритъма в полезна работа, осъзнавайки рисковете и капаните на подхода.

Точно в тази област липсват каквито и да било правила, концепции и регулации. Липсва и опит, който да послужи за основа при преподаването и използването на генеративни AI в учебния процес. На тази територия учителите са съвсем сами в схватката – както от гледна точка на обучението, което правят, така и от гледна точка на принципите, които въвеждат.

Училище без смартфон

На фона на случващото се всъщност не е изненадващо, че все повече училища по света ограничават или напълно забраняват използването на смартфони сред децата в рамките на учебния ден. И макар че някои дигитални специалисти биха настоявали, че няма смисъл родители и учители да се борят срещу вездесъщото присъствие на смартфона, преподавателите намират, че това също е част от стъпките за правилно осъзнаване на ролята на дигиталните устройства и изграждането на по-добра връзка между децата и технологиите.

Розенцвайг и нейните колеги от гимназията в Скарсдейл вече са въвели правилото „Няма ме цял ден“. То изисква от учениците да държат смартфоните си в шкафчетата си, изключени, през по-голямата част от учебния ден. По време на свободните часове на учениците е разрешено да слушат музика, подкасти или приложения за медитация. По време на час обаче телефоните трябва да са прибрани.

Решението се основава на наблюденията в гимназията относно пряката връзка между времето, прекарано пред екрана, и влошените способности за четене и концентрация сред учениците. „Да, децата със сигурност се кокорят, когато чуят това“, каза Розенцвайг. „Но мога да потвърдя, че когато поговорите на учениците няколко минути по темата, те разбират и оценяват, че обсъждаме проблема, и наистина искат помощ“.

Именно така се е стигнало до политиката „Няма ме цял ден“, при която учениците оставят смартфоните извън полезрението си, докато са в сградата на училището. Това е време, в което децата посвещават вниманието си на реалните си задачи и учение, без да се разсейват постоянно от страстта да се забавляват чрез смартфоните, и същевременно са спокойни, защото знаят, че когато завършат важните задачи, в края на деня, отново ще могат да играят.

Така младежите свикват да разграничават времето, в което трябва да са съсредоточени в учебните си дейности, от забавленията  – и не страдат, че смартфоните им не са постоянно в ръцете им.

source

This website uses cookies to improve your web experience.
Начало