Според настоящите проучвания, Слънчевата система се е формирала за повече от 600 милиона години, а самата Земя – за повече от 100 милиона години. Смята се, че водата, която тече в реките и океаните на повърхността на Земята е възникнала случайно.
Според учените, богати на вода астероиди или комети са се сблъскали със Земята, доставяйки вода, която е довелo до появата на живота на Земята. Тази теория предполага, че това е рядък, еднократен инцидент, което води до предположението, че съществуването на планети носещи живот навсякъде във Вселената е малко.
Сега ново изследване оспорва това вековно схващане, като предполага, че създаването на Земята всъщност е станало много по-бързо, отколкото се смяташе досега, и че наличието на вода на Земята е просто страничен продукт от формирането на планетата ни.
Изследователският екип е ръководен от проф. Мартин Бизаро от Института „Глобус“ към Университета в Копенхаген. Екипът включва още проф. д-р Мартин Шилер и докторанта Исаак Ониет също от Института „Глобус“ към Университета в Копенхаген.
Това изследване променя фундаменталното ни разбиране за формирането на Земята и подобрява възможността за откриване на други обитаеми планети във Вселената.
Случайно събитие?
Силицият е често срещан в различни видове метеорити. Екипът използвал изотопите на силиция, за да разбере времевите рамки и градивните елементи на планетите като Земята и Марс.
Те анализирали над 60 метеорита, за да установят генетичната връзка между планетите и небесните тела като астероиди и комети, след което установили, че някои метеорити, наречени хондрити – най-старите и най-примитивни скали в Слънчевата система съдържат прекомерно количество изотоп на силиция, наречен μ30Si. За сравнение, планетите във вътрешната Слънчева система, като Марс и Земята са имали недостиг на този изотоп на силиция.
Това откритие предполага, че случайните сблъсъци между Земята и богатите на вода астероиди и комети не са повлияли на наличието на вода на Земята.
Ново разбиране за формирането на планетите
Въз основа на наблюденията си върху изотопа на силиция, екипът предлага нова теория за обяснение на формирането на планетите.
Според тяхната теория Земята се е формирала бързо чрез натрупване на малки частици прах в акреционния диск около новообразуваното Слънце. Акреционният диск е голям въртящ се диск от газ, прах и ледени частици.
След като Земята е била достатъчно голяма, тя е действала като прахосмукачка, като гравитационната ѝ сила бързо е издърпала всичкия прах, газ и ледени частици.
„Това я накарало да нарасне до сегашните си размерите само за няколко милиона години“.
обяснява Ониет в съобщение за пресата
Тъй като Земята е изсмукала ледените частици заедно с другия прах и газ, водата, която присъства на Земята днес е резултат от формирането на планетата, а не случайно събитие.
Това откритие е от решаващо значение за разкриване на механизмите и времевите рамки свързани с формирането на планетите, а също така подпомага търсенето на обитаеми планети.
„Тази теория би предсказала, че винаги когато се формира планета като Земята, на нея ще има вода. Ако отидете в друга планетарна система, където има планета, обикаляща около звезда с размерите на Слънцето, тогава на тази планета би трябвало да има вода, ако се намира на подходящо разстояние.“
казва Бизаро в същото съобщение за пресата
Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
