За първи път в историята учени направиха сондаж в Земната мантия
Учени най-накрая навлязоха в Земната мантия, като се спуснаха на близо километър под океанското дъно в подводна планина в средата на Атлантическия океан.
Това се казва в доклад на Washington Post, публикуван във вторник.
Събитието е рекордно постижение на океанският сондажен кораб, наречен JOIDES Resolution.
Трябва да се отбележи, че учените технически не са сондирали в мантията и дупката не е най-дълбоката, пробивана някога под океанското дъно. Вместо това изследователите са решили да копаят в конкретен „тектоничен прозорец“ в Северния Атлантик, където скалите на мантията са били изтласкани близо до повърхността.
„Сондата просто продължаваше да навлиза все по-дълбоко, по-дълбоко и по-дълбоко. Тогава всички от научната група си казаха: Ей, това е, което искахме през цялото време. От 1960 година насам искахме да пробием толкова дълбока дупка в мантийната скала.“
казва Маккейг пред Washington Post
Екипът успява да вземе скални проби от дълбочина 1 267 метра под морското дъно.
„Постигнахме една амбиция, която подхранваше научната общност в продължение на много десетилетия.“
каза Маккейг
Разглеждане на откритите нови скали
Сега учените на сушата нямат търпение да изследват новите скали, открити при експедицията.
„Просто сме на Луната от вълнение за това, което открихме.“
казва Андрю Фишър, хидрогеолог от Калифорнийския университет в Санта Круз, наблюдаващ напредъка на проекта от разстояние
„Ако искаме да разберем Земята като цяло, като за начало, под нея има огромно, огромно количество скали.“
каза Джесика Уорън, професор по науки за Земята в Университета на Делауеър, която също наблюдава напредъка на проекта от разстояние
Първоначалните доклади сочат, че в новоизвлечените скални ядра преобладава перидотитът – най-разпространеният вид скала в горната Земна мантия. Пробите обаче са се променили от излагането им на въздействието на морска вода, което кара учените да се питат как да тълкуват резултатите.
Един от въпросите е дали границата между мантията и кората е рязка граница или по-скоро представлява плавен преход.
Това е наистина необичайно – повече от километър силно променена скала от долната част на кората и/или горната част на мантията. Бих казал, че това е смесица.“
казва Фишър пред Washington Post
Изследователите, участващи в експедицията са развълнувани от надеждата, че най-дълбоките проби ще дадат още „по-свежа“ скала, по-малко променена от други процеси и по-близка до това, от което се състои Земната мантия.
„Колкото по-дълбоко навлизаме там, толкова повече се доближаваме до това как изглеждат тези скали, по-близо до това как изглежда мантията.“
заключава Уорън